Feb 4, 2012, 12:10 AM

Душата ми е въглен

  Poetry
720 0 6

Душата ми е суха пепел

и въглен в нея не гори,

от ранно утро до късна вечер

все студен лежи, лежи.

 

Щурчето под прозореца ми нощем

тъжни тонове реди,

едва ли то с гласеца си немощен

въглена ще разгори.

 

И вятър напорист да духа

от смълчаните гори,

въгленът скрит ще си остане

за твоите невиждащи очи.

 

Как искам в пламъче да се превърне,

после в буен огън да гори.

Душите ни изстинали да стопли,

любовта ни пак да се роди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Уважаема Миночка,ценя Вашето мнение,чета Вашите стихове,които ми харесват много.И аз обичам лириката.Докосвайки се до нея човек излива душата си тъй-чуствителна,тъй-нежна,за да не забрави,че тази любов е силата,която ни кара да се чувстваме силни и горди в любовта.Но какво по-хубаво от това е да обичаш и раздаваш около себе си любов,въпреки че понякога дори и малко изтинала.Но тя пак ще дойде със своя блясък за да накара "душите ни" да не страдат,а да се радват.Хареса ми-успех!
  • Поздрав, Мина! Харесах!
  • !!!
  • Любовта ВИ пак ще се роди! Има ли въглен, ще пламне и огън. Поздрави и от мен!
  • Много хубаво стихотворение!Поздрав Минка!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...