Душата ми е въглен

Поэзия

719 0 6

Душата ми е суха пепел

и въглен в нея не гори,

от ранно утро до късна вечер

все студен лежи, лежи.

Щурчето под прозореца ми нощем

тъжни тонове реди,

едва ли то с гласеца си немощен

въглена ще разгори.

И вятър напорист да духа

от смълчаните гори,

въгленът скрит ще си остане

за твоите невиждащи очи.

Как искам в пламъче да се превърне,

после в буен огън да гори.

Душите ни изстинали да стопли,

любовта ни пак да се роди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariqslavova1947 (Мария)

Уважаема Миночка,ценя Вашето мнение,чета Вашите стихове,които ми харесват много.И аз обичам лириката.Докосвайки се до нея човек излива душата си тъй-чуствителна,тъй-нежна,за да не забрави,че тази любов е силата,която ни кара да се чувстваме силни и горди в любовта.Но какво по-хубаво от това е да обичаш и раздаваш около себе си любов,въпреки че понякога дори и малко изтинала.Но тя пак ще дойде със своя блясък за да накара "душите ни" да не страдат,а да се радват.Хареса ми-успех!

2012-04-07T06:22:15+03:00
sani-ti (Таня Иванова)

Поздрав, Мина! Харесах!

2012-02-13T16:58:39+02:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

!!!

2012-02-08T17:41:40+02:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Любовта ВИ пак ще се роди! Има ли въглен, ще пламне и огън. Поздрави и от мен!

2012-02-05T10:37:54+02:00
fervor (fervor)

Много хубаво стихотворение!Поздрав Минка!

2012-02-04T09:30:08+02:00