31 ago 2005, 17:17

Душата ми облечена в скъсани дрипи...

  Poesía
944 0 2
Душата ми, облечена в скъсани дрипи,
стаила във себе си болка и страст,
пред теб открива тайните скрити,
безсилна пред твоето "АЗ".
Душата, която те даряваше с ласки,
при играчките стари лежи.
В нея са спомените- мрачни, неясни,
една любов във миналото и тежи.
Душата, която се гушеше в твоята длан
и побираше в себе си цяло небето,
догаря самотна в любовния плам,
който бавно, но сигурно убива сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...