Aug 31, 2005, 5:17 PM

Душата ми облечена в скъсани дрипи...

  Poetry
939 0 2
Душата ми, облечена в скъсани дрипи,
стаила във себе си болка и страст,
пред теб открива тайните скрити,
безсилна пред твоето "АЗ".
Душата, която те даряваше с ласки,
при играчките стари лежи.
В нея са спомените- мрачни, неясни,
една любов във миналото и тежи.
Душата, която се гушеше в твоята длан
и побираше в себе си цяло небето,
догаря самотна в любовния плам,
който бавно, но сигурно убива сърцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...