29 oct 2013, 20:17

Душата ми, подвластна на сезоните

  Poesía » Otra
853 1 1

Душата ми, подвластна на сезоните

 

Изцяло съм подвластна на сезоните:

Душата ми разлиства се напролет

готова да поеме топлината

на цялото човечество и на земята!

 

През лятото душата ми зрее

щом слънцето пак я нагрее.

Със сокове пълна е тя

през всичките знойни лета!

 

В златиста премяна душата ми

започва да свива крилата си.

Макар и топла есента –

вече набира скорост студа.

 

И ме връхлита със сила

студената, страшната зима.

Сковава душата ми тя,

измират всички цветя.

 

Остава само надеждата

за още много лета!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...