29 окт. 2013 г., 20:17

Душата ми, подвластна на сезоните

850 1 1

Душата ми, подвластна на сезоните

 

Изцяло съм подвластна на сезоните:

Душата ми разлиства се напролет

готова да поеме топлината

на цялото човечество и на земята!

 

През лятото душата ми зрее

щом слънцето пак я нагрее.

Със сокове пълна е тя

през всичките знойни лета!

 

В златиста премяна душата ми

започва да свива крилата си.

Макар и топла есента –

вече набира скорост студа.

 

И ме връхлита със сила

студената, страшната зима.

Сковава душата ми тя,

измират всички цветя.

 

Остава само надеждата

за още много лета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...