29.10.2013 г., 20:17

Душата ми, подвластна на сезоните

851 1 1

Душата ми, подвластна на сезоните

 

Изцяло съм подвластна на сезоните:

Душата ми разлиства се напролет

готова да поеме топлината

на цялото човечество и на земята!

 

През лятото душата ми зрее

щом слънцето пак я нагрее.

Със сокове пълна е тя

през всичките знойни лета!

 

В златиста премяна душата ми

започва да свива крилата си.

Макар и топла есента –

вече набира скорост студа.

 

И ме връхлита със сила

студената, страшната зима.

Сковава душата ми тя,

измират всички цветя.

 

Остава само надеждата

за още много лета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...