Oct 29, 2013, 8:17 PM

Душата ми, подвластна на сезоните

  Poetry » Other
852 1 1

Душата ми, подвластна на сезоните

 

Изцяло съм подвластна на сезоните:

Душата ми разлиства се напролет

готова да поеме топлината

на цялото човечество и на земята!

 

През лятото душата ми зрее

щом слънцето пак я нагрее.

Със сокове пълна е тя

през всичките знойни лета!

 

В златиста премяна душата ми

започва да свива крилата си.

Макар и топла есента –

вече набира скорост студа.

 

И ме връхлита със сила

студената, страшната зима.

Сковава душата ми тя,

измират всички цветя.

 

Остава само надеждата

за още много лета!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...