1 abr 2008, 17:27

Душата си не давам 

  Poesía
1202 0 11

Какво да ти кажа?

Малко съм тъжна.

На душата ми днес не и е добре.

Болна е нещо.

Мисля, че се задушава.

И вече почти не яде !

Липсва и нещо.

Не, не са витамини.

Сигурно от друго я лишавам.

Температура няма.

Даже казва, че и е студено.

Не знам какво лекарство да и давам.

На лекар да я водя смисъл няма,

да видя как не му се занимава.

Душата ми ще иска той да ампутира.

Но дори и да е мъртва,

аз пак ДУШАТА СИ НЕ ДАВАМ!

© Наталия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно .. Хуморът някак освежава иначе тъжния замисъл .. Като цяло много ми хареса, защото има ирония, цвят .. и малко истина Има всичко! Браво, имаш шестица от мен.
  • Готина идея, хубав стих
  • хареса ми
  • Доста добро! Силно е особено тук:
    Но дори и да е мъртва,

    аз пак ДУШАТА СИ НЕ ДАВАМ!
    Придължавай да пишеш...
  • В никакъв случай НЕ Я ДАВАЙ-ТЯ ТИ Е ВСИЧКО!!!Браво за оригиналния стих!Поздрав!
  • Допада ми идеята.
  • Не я давай...пази я!Много ми хареса стиха ти!поздрав!
  • Чудесен стих!Прегръдки,Наталия!
  • ''Но дори и да е мъртва,
    аз пак ДУШАТА СИ НЕ ДАВАМ!''

    Дай я на този който те обича!Само тогава ще оздравее...
  • ..."Душата ми ще иска той да ампутира.

    Но дори и да е мъртва,

    аз пак ДУШАТА СИ НЕ ДАВАМ!"....

    Много силно!Харесва ми!
  • Пази душата си...тя е твоят свят...
    с обич,Наталия. Хубав стих!
Propuestas
: ??:??