1 апр. 2008 г., 17:27

Душата си не давам

1.6K 0 11

Какво да ти кажа?

Малко съм тъжна.

На душата ми днес не и е добре.

Болна е нещо.

Мисля, че се задушава.

И вече почти не яде !

Липсва и нещо.

Не, не са витамини.

Сигурно от друго я лишавам.

Температура няма.

Даже казва, че и е студено.

Не знам какво лекарство да и давам.

На лекар да я водя смисъл няма,

да видя как не му се занимава.

Душата ми ще иска той да ампутира.

Но дори и да е мъртва,

аз пак ДУШАТА СИ НЕ ДАВАМ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно .. Хуморът някак освежава иначе тъжния замисъл .. Като цяло много ми хареса, защото има ирония, цвят .. и малко истина Има всичко! Браво, имаш шестица от мен.
  • Готина идея, хубав стих
  • хареса ми
  • Доста добро! Силно е особено тук:
    Но дори и да е мъртва,

    аз пак ДУШАТА СИ НЕ ДАВАМ!
    Придължавай да пишеш...
  • В никакъв случай НЕ Я ДАВАЙ-ТЯ ТИ Е ВСИЧКО!!!Браво за оригиналния стих!Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...