1.04.2008 г., 17:27

Душата си не давам

1.6K 0 11

Какво да ти кажа?

Малко съм тъжна.

На душата ми днес не и е добре.

Болна е нещо.

Мисля, че се задушава.

И вече почти не яде !

Липсва и нещо.

Не, не са витамини.

Сигурно от друго я лишавам.

Температура няма.

Даже казва, че и е студено.

Не знам какво лекарство да и давам.

На лекар да я водя смисъл няма,

да видя как не му се занимава.

Душата ми ще иска той да ампутира.

Но дори и да е мъртва,

аз пак ДУШАТА СИ НЕ ДАВАМ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно .. Хуморът някак освежава иначе тъжния замисъл .. Като цяло много ми хареса, защото има ирония, цвят .. и малко истина Има всичко! Браво, имаш шестица от мен.
  • Готина идея, хубав стих
  • хареса ми
  • Доста добро! Силно е особено тук:
    Но дори и да е мъртва,

    аз пак ДУШАТА СИ НЕ ДАВАМ!
    Придължавай да пишеш...
  • В никакъв случай НЕ Я ДАВАЙ-ТЯ ТИ Е ВСИЧКО!!!Браво за оригиналния стих!Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...