1.04.2008 г., 17:27

Душата си не давам

1.6K 0 11

Какво да ти кажа?

Малко съм тъжна.

На душата ми днес не и е добре.

Болна е нещо.

Мисля, че се задушава.

И вече почти не яде !

Липсва и нещо.

Не, не са витамини.

Сигурно от друго я лишавам.

Температура няма.

Даже казва, че и е студено.

Не знам какво лекарство да и давам.

На лекар да я водя смисъл няма,

да видя как не му се занимава.

Душата ми ще иска той да ампутира.

Но дори и да е мъртва,

аз пак ДУШАТА СИ НЕ ДАВАМ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно .. Хуморът някак освежава иначе тъжния замисъл .. Като цяло много ми хареса, защото има ирония, цвят .. и малко истина Има всичко! Браво, имаш шестица от мен.
  • Готина идея, хубав стих
  • хареса ми
  • Доста добро! Силно е особено тук:
    Но дори и да е мъртва,

    аз пак ДУШАТА СИ НЕ ДАВАМ!
    Придължавай да пишеш...
  • В никакъв случай НЕ Я ДАВАЙ-ТЯ ТИ Е ВСИЧКО!!!Браво за оригиналния стих!Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...