20 abr 2015, 8:27

Душите на добрите

  Poesía
1.2K 0 8

          На Вера, Габи, Надя и Мая Лазарова

 

 

 

Душите на добрите хора светят                                                                        

в тунелите на нашата съдба.                                                                                  

Като далечен фар през вековете                                                                         

от приказка  за  другата земя.

 

Душите на добрите хора  греят,                                                                        

очите им са извор с доброта,                                                                                   

там живата вода за нас се лее,                                                                               

да пием с думата “Благодаря”!

 

Душите на добрите хора светят,                                                                        

въпросът е ще видим ли това?                                                                                  

Не всяка светлина е от сърцето -                                                                   

доброто свети в чистата душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!Поздравления!
  • свети доброто послание на стиха..
    свети твоята добра, чиста душа..
    радвам се, че прочетох..
  • Благодаря Миночка,Руми, Васи, Стойна, Георги!
    Благодаря от сърце!
  • Поздрав за този светъл стих.
  • "Не всяка светлина е от сърцето -
    доброто свети в чистата душа!"
    Чодек излъчва от това, което е вътре в него.Поздрав за прекрасната тема и добре сътворената творбаы Хубав ден!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...