20.04.2015 г., 8:27

Душите на добрите

1.2K 0 8

          На Вера, Габи, Надя и Мая Лазарова

 

 

 

Душите на добрите хора светят                                                                        

в тунелите на нашата съдба.                                                                                  

Като далечен фар през вековете                                                                         

от приказка  за  другата земя.

 

Душите на добрите хора  греят,                                                                        

очите им са извор с доброта,                                                                                   

там живата вода за нас се лее,                                                                               

да пием с думата “Благодаря”!

 

Душите на добрите хора светят,                                                                        

въпросът е ще видим ли това?                                                                                  

Не всяка светлина е от сърцето -                                                                   

доброто свети в чистата душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!Поздравления!
  • свети доброто послание на стиха..
    свети твоята добра, чиста душа..
    радвам се, че прочетох..
  • Благодаря Миночка,Руми, Васи, Стойна, Георги!
    Благодаря от сърце!
  • Поздрав за този светъл стих.
  • "Не всяка светлина е от сърцето -
    доброто свети в чистата душа!"
    Чодек излъчва от това, което е вътре в него.Поздрав за прекрасната тема и добре сътворената творбаы Хубав ден!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....