30 jun 2011, 22:25

Два кораба

  Poesía
656 0 0

В морето житейско два кораба плават

с издути от вятър платна.

На своя, на стръмния бряг аз заставам,

с ръце като бели крила.

 

Аз виждам: бразда се задава голяма,

след корпусите трепти,

обръща посоките, изгаря ги с пламък,

подобно на факел пламти.

 

Аз дълго ги гледам - безмълвна, тревожна,

товарът не ще стигне пазар.

Единият кораб - младостта ми възторжена,

а другият - мъдростта ми побрал.

 

На своя бряг ще остана завинаги -

стара крайречна върба.

Стихът от душата ми като филиз е,

погален от бриза с хладна ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...