Jun 30, 2011, 10:25 PM

Два кораба

  Poetry
666 0 0

В морето житейско два кораба плават

с издути от вятър платна.

На своя, на стръмния бряг аз заставам,

с ръце като бели крила.

 

Аз виждам: бразда се задава голяма,

след корпусите трепти,

обръща посоките, изгаря ги с пламък,

подобно на факел пламти.

 

Аз дълго ги гледам - безмълвна, тревожна,

товарът не ще стигне пазар.

Единият кораб - младостта ми възторжена,

а другият - мъдростта ми побрал.

 

На своя бряг ще остана завинаги -

стара крайречна върба.

Стихът от душата ми като филиз е,

погален от бриза с хладна ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...