4 may 2009, 8:30

Две

1.2K 0 17

            

                        Две

 

(Аз - мечтата и Аз - реалната)

 

 

Аз - мечтата - стоя кротко сгушена в теб…

Но Аз - реалната - понякога пристигам…

Смехът ми започва от прага…

Един лъх разбърква косите…

После ме озарява твоето златно сияние…

Забравяш за мечтата…

(тя е само вътъкът на осъзнаването…)

Аз съм тук. Нося трепет...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Мечтана реалност, просто пролет си ти!!!
  • Не съм се замисляла за това, че в мечтата може да се корени осъзнаването, винаги съм я приемала като нещо въздушно. Но имаш право...
    Винаги ме караш да мисля, Павли.
  • Докосна ме трепетно откровение! Поздрав!
  • Харесах!Мечта и реалност се отразяват.Продължавай да носиш трепети!
    Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...