May 4, 2009, 8:30 AM

Две

  Poetry » Love
1.2K 0 17

            

                        Две

 

(Аз - мечтата и Аз - реалната)

 

 

Аз - мечтата - стоя кротко сгушена в теб…

Но Аз - реалната - понякога пристигам…

Смехът ми започва от прага…

Един лъх разбърква косите…

После ме озарява твоето златно сияние…

Забравяш за мечтата…

(тя е само вътъкът на осъзнаването…)

Аз съм тук. Нося трепет...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Мечтана реалност, просто пролет си ти!!!
  • Не съм се замисляла за това, че в мечтата може да се корени осъзнаването, винаги съм я приемала като нещо въздушно. Но имаш право...
    Винаги ме караш да мисля, Павли.
  • Докосна ме трепетно откровение! Поздрав!
  • Харесах!Мечта и реалност се отразяват.Продължавай да носиш трепети!
    Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...