8 sept 2017, 22:24  

Дядовата къща

  Poesía » Otra
937 2 12

            Не продавай, сине, дядовата къща,

            дворът запустял, пресъхнала чешма.

            Твоят дядо вечер тук се връща

            и присяда под изсъхнала лоза.

 

            Не харизвай на търговци напористи

            дядовата къща, дом граден със пот.

            На ливада гола, двор със лѝсти,

            тя раснела с години, цял живот.

 

            Дядо ти с конете цял ден е орал

            и набързо хапнал супа постна,

            се затичвал към заводския портал.

            Да изкара левче за цимент и вар.

 

            Две платненки имал, но различни.

            Синя,бялата с трева натривал,

            да изглеждат малко по-прилични.

            Всичките пари в бетон наливал.

 

            Не продавай, сине, дядовата къща,

            там все още броди старата душа.

            Твоят дядо вечер тук се връща

            и присяда под изсъхнала лоза.

 

            Пловдив

            08.09.2017

            

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Росица!!!Много мило!!!
  • Много чувствителна душа имаш, Хари! Благ и наблюдателен човек си!
  • Благодаря,Албена!!!
  • Много истинско, стойностно... Поздравявам те за прекрасния стих, Хари!
  • Благодаря ви,Люси,Виолета,Катя,Елица,Вели,Василка и Пепи!!!Радвам се да ви видя!!!Сега са пощуряли да продават родовите си къщи по родните места и да купуват жилища в София!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....