8 сент. 2017 г., 22:24  

Дядовата къща

940 2 12

            Не продавай, сине, дядовата къща,

            дворът запустял, пресъхнала чешма.

            Твоят дядо вечер тук се връща

            и присяда под изсъхнала лоза.

 

            Не харизвай на търговци напористи

            дядовата къща, дом граден със пот.

            На ливада гола, двор със лѝсти,

            тя раснела с години, цял живот.

 

            Дядо ти с конете цял ден е орал

            и набързо хапнал супа постна,

            се затичвал към заводския портал.

            Да изкара левче за цимент и вар.

 

            Две платненки имал, но различни.

            Синя,бялата с трева натривал,

            да изглеждат малко по-прилични.

            Всичките пари в бетон наливал.

 

            Не продавай, сине, дядовата къща,

            там все още броди старата душа.

            Твоят дядо вечер тук се връща

            и присяда под изсъхнала лоза.

 

            Пловдив

            08.09.2017

            

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Росица!!!Много мило!!!
  • Много чувствителна душа имаш, Хари! Благ и наблюдателен човек си!
  • Благодаря,Албена!!!
  • Много истинско, стойностно... Поздравявам те за прекрасния стих, Хари!
  • Благодаря ви,Люси,Виолета,Катя,Елица,Вели,Василка и Пепи!!!Радвам се да ви видя!!!Сега са пощуряли да продават родовите си къщи по родните места и да купуват жилища в София!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...