8.09.2017 г., 22:24 ч.  

Дядовата къща 

  Поезия » Друга
779 2 12

            Не продавай, сине, дядовата къща,

            дворът запустял, пресъхнала чешма.

            Твоят дядо вечер тук се връща

            и присяда под изсъхнала лоза.

 

            Не харизвай на търговци напористи

            дядовата къща, дом граден със пот.

            На ливада гола, двор със лѝсти,

            тя раснела с години, цял живот.

 

            Дядо ти с конете цял ден е орал

            и набързо хапнал супа постна,

            се затичвал към заводския портал.

            Да изкара левче за цимент и вар.

 

            Две платненки имал, но различни.

            Синя,бялата с трева натривал,

            да изглеждат малко по-прилични.

            Всичките пари в бетон наливал.

 

            Не продавай, сине, дядовата къща,

            там все още броди старата душа.

            Твоят дядо вечер тук се връща

            и присяда под изсъхнала лоза.

 

            Пловдив

            08.09.2017

            

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,Росица!!!Много мило!!!
  • Много чувствителна душа имаш, Хари! Благ и наблюдателен човек си!
  • Благодаря,Албена!!!
  • Много истинско, стойностно... Поздравявам те за прекрасния стих, Хари!
  • Благодаря ви,Люси,Виолета,Катя,Елица,Вели,Василка и Пепи!!!Радвам се да ви видя!!!Сега са пощуряли да продават родовите си къщи по родните места и да купуват жилища в София!!!
  • Много трогателно и мило, Хари! Поздрави!
  • Дядо тук присяда и на челядта се радва, с много пот я строил и жълтици е броил. Браво!
  • Страхотно, Хари, и като стих, и като послание!
  • Почит и признателност към родовия корен. Достойни чувства...
  • Хареса ми стиха ти , Хари!Поздравления!
  • Много хубав стих, Хари.
  • Тъжни стихове, Хари. Тегли те нещо все към спомените...
Предложения
: ??:??