Sep 8, 2017, 10:24 PM  

Дядовата къща

  Poetry » Other
934 2 12

            Не продавай, сине, дядовата къща,

            дворът запустял, пресъхнала чешма.

            Твоят дядо вечер тук се връща

            и присяда под изсъхнала лоза.

 

            Не харизвай на търговци напористи

            дядовата къща, дом граден със пот.

            На ливада гола, двор със лѝсти,

            тя раснела с години, цял живот.

 

            Дядо ти с конете цял ден е орал

            и набързо хапнал супа постна,

            се затичвал към заводския портал.

            Да изкара левче за цимент и вар.

 

            Две платненки имал, но различни.

            Синя,бялата с трева натривал,

            да изглеждат малко по-прилични.

            Всичките пари в бетон наливал.

 

            Не продавай, сине, дядовата къща,

            там все още броди старата душа.

            Твоят дядо вечер тук се връща

            и присяда под изсъхнала лоза.

 

            Пловдив

            08.09.2017

            

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Росица!!!Много мило!!!
  • Много чувствителна душа имаш, Хари! Благ и наблюдателен човек си!
  • Благодаря,Албена!!!
  • Много истинско, стойностно... Поздравявам те за прекрасния стих, Хари!
  • Благодаря ви,Люси,Виолета,Катя,Елица,Вели,Василка и Пепи!!!Радвам се да ви видя!!!Сега са пощуряли да продават родовите си къщи по родните места и да купуват жилища в София!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...