22 nov 2013, 20:47

Дъжд 

  Poesía » De amor
725 0 1

Оловно небе,

Милиарди сълзи се сипят от него.

Тежки, парещи, задушават земята.

На скъсани, употребени души.

 

А моите сълзи мълчат...

Не издават какво се случва в сърцето ми.

Защото бурите в мен са от ярост,

Защото могат да преминат в жестокост...

 

Нека плаче небето!

Нека влизат в битка ветровете!

Нека вие и беснее морето!

Аз бях, аз съм, аз ще бъда,

Онази, за която сълзите ти падат от Рая...

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесен стих! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??