Дъжд
Оловно небе,
Милиарди сълзи се сипят от него.
Тежки, парещи, задушават земята.
На скъсани, употребени души.
А моите сълзи мълчат...
Не издават какво се случва в сърцето ми.
Защото бурите в мен са от ярост,
Защото могат да преминат в жестокост...
Нека плаче небето!
Нека влизат в битка ветровете!
Нека вие и беснее морето!
Аз бях, аз съм, аз ще бъда,
Онази, за която сълзите ти падат от Рая...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деси Мандраджиева Все права защищены
