Nov 22, 2013, 8:47 PM

Дъжд

  Poetry » Love
995 0 1

Оловно небе,

Милиарди сълзи се сипят от него.

Тежки, парещи, задушават земята.

На скъсани, употребени души.

 

А моите сълзи мълчат...

Не издават какво се случва в сърцето ми.

Защото бурите в мен са от ярост,

Защото могат да преминат в жестокост...

 

Нека плаче небето!

Нека влизат в битка ветровете!

Нека вие и беснее морето!

Аз бях, аз съм, аз ще бъда,

Онази, за която сълзите ти падат от Рая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих! Поздравявам те!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...