22.11.2013 г., 20:47 ч.

Дъжд 

  Поезия » Любовна
606 0 1

Оловно небе,

Милиарди сълзи се сипят от него.

Тежки, парещи, задушават земята.

На скъсани, употребени души.

 

А моите сълзи мълчат...

Не издават какво се случва в сърцето ми.

Защото бурите в мен са от ярост,

Защото могат да преминат в жестокост...

 

Нека плаче небето!

Нека влизат в битка ветровете!

Нека вие и беснее морето!

Аз бях, аз съм, аз ще бъда,

Онази, за която сълзите ти падат от Рая...

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен стих! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??