22.11.2013 г., 20:47

Дъжд

Поезия » Любовна

996 0 1

Оловно небе,

Милиарди сълзи се сипят от него.

Тежки, парещи, задушават земята.

На скъсани, употребени души.

А моите сълзи мълчат...

Не издават какво се случва в сърцето ми.

Защото бурите в мен са от ярост,

Защото могат да преминат в жестокост...

Нека плаче небето!

Нека влизат в битка ветровете!

Нека вие и беснее морето!

Аз бях, аз съм, аз ще бъда,

Онази, за която сълзите ти падат от Рая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0