22.11.2013 г., 20:47

Дъжд

Поезия » Любовна

987 0 1

Оловно небе,

Милиарди сълзи се сипят от него.

Тежки, парещи, задушават земята.

На скъсани, употребени души.

А моите сълзи мълчат...

Не издават какво се случва в сърцето ми.

Защото бурите в мен са от ярост,

Защото могат да преминат в жестокост...

Нека плаче небето!

Нека влизат в битка ветровете!

Нека вие и беснее морето!

Аз бях, аз съм, аз ще бъда,

Онази, за която сълзите ти падат от Рая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0