thedac (Димитър Драганов)
873 1129
3 nov 2019, 13:36

Дъждовно 

  Poesía » Otra
263 1 3

Този град е печат на гърдите,
водопад от назрели мечти.
Листопад облада планините,
а сърната в горите се скри.

Небесата изпратиха птички
и земята помаха след тях –
за сълзата разбраха ли всички,
че се ражда от хубост и грях?

Есента ме погали студена
и пристъпи изплашено тя
към душата, от мъки смалена,
с натрошена от сцени врата.

Този град ме покани да седна,
бе учтив и изискан дори...
Аз Живея, защото е редно –
и в сърцето ми спря да вали...

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??