Дъждовно
Този град е печат на гърдите,
водопад от назрели мечти.
Листопад облада планините,
а сърната в горите се скри.
Небесата изпратиха птички
и земята помаха след тях –
за сълзата разбраха ли всички,
че се ражда от хубост и грях?
Есента ме погали студена
и пристъпи изплашено тя
към душата, от мъки смалена,
с натрошена от сцени врата.
Този град ме покани да седна,
бе учтив и изискан дори...
Аз Живея, защото е редно –
и в сърцето ми спря да вали...
© Димитър Драганов All rights reserved.
