thedac (Димитър Драганов)
865 1128
Nov 3, 2019, 1:36 PM

Дъждовно 

  Poetry » Other
202 1 3

Този град е печат на гърдите,
водопад от назрели мечти.
Листопад облада планините,
а сърната в горите се скри.

Небесата изпратиха птички
и земята помаха след тях –
за сълзата разбраха ли всички,
че се ражда от хубост и грях?

Есента ме погали студена
и пристъпи изплашено тя
към душата, от мъки смалена,
с натрошена от сцени врата.

Този град ме покани да седна,
бе учтив и изискан дори...
Аз Живея, защото е редно –
и в сърцето ми спря да вали...

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??