thedac (Димитър Драганов)
873 1129
3.11.2019 г., 13:36 ч.

Дъждовно 

  Поезия » Друга
261 1 3

Този град е печат на гърдите,
водопад от назрели мечти.
Листопад облада планините,
а сърната в горите се скри.

Небесата изпратиха птички
и земята помаха след тях –
за сълзата разбраха ли всички,
че се ражда от хубост и грях?

Есента ме погали студена
и пристъпи изплашено тя
към душата, от мъки смалена,
с натрошена от сцени врата.

Този град ме покани да седна,
бе учтив и изискан дори...
Аз Живея, защото е редно –
и в сърцето ми спря да вали...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??