19 jul 2009, 23:55

Единствен 

  Poesía » De amor
1835 0 23

 

 

 

 

 

Само ти си

на спомена лятото,

очаровал последната зима,

дето топли с дъха си съзвездия

и се стича

в брега на очите ми.

Ти единствен

рисуваш безвремия

в тишината

на болката скършена,

отънила стените

на вярата

и венозно запълнила

липсата...

Само ти можеш

в слънчеви нощи

да изтриеш тъгата и скуката,

да стопиш

за секунди тревогата,

приютила в сърцето ми

облаци...

Само ти можеш

в трудни мечтания

да изваеш две ноти

страдание

и, усетил на синьото

мъката,

да твориш в самотата

дихания...

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??