Единствен
Само ти си
на спомена лятото,
очаровал последната зима,
дето топли с дъха си съзвездия
и се стича
в брега на очите ми.
Ти единствен
рисуваш безвремия
в тишината
на болката скършена,
отънила стените
на вярата
и венозно запълнила
липсата...
Само ти можеш
в слънчеви нощи
да изтриеш тъгата и скуката,
да стопиш
за секунди тревогата,
приютила в сърцето ми
облаци...
Само ти можеш
в трудни мечтания
да изваеш две ноти
страдание
и, усетил на синьото
мъката,
да твориш в самотата
дихания...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
