Jul 19, 2009, 11:55 PM

Единствен

  Poetry » Love
2.3K 1 23

 

 

 

 

 

Само ти си

на спомена лятото,

очаровал последната зима,

дето топли с дъха си съзвездия

и се стича

в брега на очите ми.

Ти единствен

рисуваш безвремия

в тишината

на болката скършена,

отънила стените

на вярата

и венозно запълнила

липсата...

Само ти можеш

в слънчеви нощи

да изтриеш тъгата и скуката,

да стопиш

за секунди тревогата,

приютила в сърцето ми

облаци...

Само ти можеш

в трудни мечтания

да изваеш две ноти

страдание

и, усетил на синьото

мъката,

да твориш в самотата

дихания...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...