13 dic 2010, 19:05

Една друга Коледа - участие в Четвърти Коледен Творчески Фестивал

  Poesía » Otra
1.8K 0 24

Дали да чака Коледното чудо?

Не всеки среща своя Жан Валжан...

 

Козета тази нощ остана будна,

със поглед,  втренчен в стария таван.

Оттам, през  скърцащата капандура,

ще дойде той с еленова шейна.

Звънчетата ù нежно ще разбудят

смълчаната и смръщена луна.

И с пръчица вълшебна ще докосне

угриженото слабо личице.

Какво ли във торбата си ù носи?

Тревожно бие детското сърце...

 

Елените понасят се нататък...

Пред този праг те никога не спират.

Козета се изправя до вратата.

Мечтите си в обувчица побира.

 

След миг утихна. Стана страшно. Тъмно.

Отишъл си е старецът желан...

Сирачето самотно се обърна

и... срещна погледа на Жан Валжан.

 

И в тази нощ на приказни вълшебства

в обувката жълтица заблестя.

Козета се превърна във принцеса.

 

На Коледа се случват чудеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аплодисменти и от мен, Бианка! Много стойностно стихотворение! И аз бих го наградила!
  • Благодаря ви, приятели. За мен най доброто жури са вашите коментари.
  • Това е: "Една друга Коледа"...!

    Приказна!
  • Уенди-и-и...
    Много въздействащ стих, адски ми хареса. Ама тъжни стихове с коледна тематика трудно печелят. Въпреки надеждата, която си вкарала във финала. Знаеш, фен съм ти. Стила ти е уникален, имам чувството, че ще те разпозная от раз дори и под псевдоним да напишеш нещо. Ох, отнесох се
    Още веднъж, поздравления за този наистина отличен стих!
  • Прекрасно! Аплодисменти!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...