Дали да чака Коледното чудо?
Не всеки среща своя Жан Валжан...
Козета тази нощ остана будна,
със поглед, втренчен в стария таван.
Оттам, през скърцащата капандура,
ще дойде той с еленова шейна.
Звънчетата ù нежно ще разбудят
смълчаната и смръщена луна.
И с пръчица вълшебна ще докосне
угриженото слабо личице.
Какво ли във торбата си ù носи?
Тревожно бие детското сърце...
Елените понасят се нататък...
Пред този праг те никога не спират.
Козета се изправя до вратата.
Мечтите си в обувчица побира.
След миг утихна. Стана страшно. Тъмно.
Отишъл си е старецът желан...
Сирачето самотно се обърна
и... срещна погледа на Жан Валжан.
И в тази нощ на приказни вълшебства
в обувката жълтица заблестя.
Козета се превърна във принцеса.
На Коледа се случват чудеса.
© Бианка Габровска All rights reserved.