13.12.2010 г., 19:05

Една друга Коледа - участие в Четвърти Коледен Творчески Фестивал

1.8K 0 24

Дали да чака Коледното чудо?

Не всеки среща своя Жан Валжан...

 

Козета тази нощ остана будна,

със поглед,  втренчен в стария таван.

Оттам, през  скърцащата капандура,

ще дойде той с еленова шейна.

Звънчетата ù нежно ще разбудят

смълчаната и смръщена луна.

И с пръчица вълшебна ще докосне

угриженото слабо личице.

Какво ли във торбата си ù носи?

Тревожно бие детското сърце...

 

Елените понасят се нататък...

Пред този праг те никога не спират.

Козета се изправя до вратата.

Мечтите си в обувчица побира.

 

След миг утихна. Стана страшно. Тъмно.

Отишъл си е старецът желан...

Сирачето самотно се обърна

и... срещна погледа на Жан Валжан.

 

И в тази нощ на приказни вълшебства

в обувката жълтица заблестя.

Козета се превърна във принцеса.

 

На Коледа се случват чудеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти и от мен, Бианка! Много стойностно стихотворение! И аз бих го наградила!
  • Благодаря ви, приятели. За мен най доброто жури са вашите коментари.
  • Това е: "Една друга Коледа"...!

    Приказна!
  • Уенди-и-и...
    Много въздействащ стих, адски ми хареса. Ама тъжни стихове с коледна тематика трудно печелят. Въпреки надеждата, която си вкарала във финала. Знаеш, фен съм ти. Стила ти е уникален, имам чувството, че ще те разпозная от раз дори и под псевдоним да напишеш нещо. Ох, отнесох се
    Още веднъж, поздравления за този наистина отличен стих!
  • Прекрасно! Аплодисменти!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...