14 sept 2016, 0:01

...Една среща, където и да е...

526 1 6

 

...Една среща, където и да е...

 

Стените

гледат ни

и синевите

мълчаливо

наблюдават

срещата ни;

на отворени

прозорци

и всичко се спря.

Времето дори.

И тъмнина

ни прегърна нежно,

чувствено.

А новия ден

изненада ни

с целувките

на лудостта

и изненадата

от която

не се притесняваме

Просто сърцето ни

оставя да сме сами,

само с него,

помагайки ни,

да се изправим

пред всички

светове

и дарява ни

с моментите

на щастие.

Знам, чувствам

как идваш като бриз,

на това място

където всичко започна.

там,

където любовта цари,

където то избира

да останем

завинаги така

един в друг,

във всеки ден,

всяка нощ,

да последен дъх

и след това -

безкрая...

Любов моя

Ти си като слънцето,

моето слънце

което разкрива тъмното

около мен, гони го;

оставяйки ме открия

красивото, светлото

любовта,

радостта,

щастието,

което се намира

в моята 

нашата реалност.

След миг да се срещнем

отново, където и да е

но в същността на нашата връзка;

прегръщайки съществуването ни...!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....