...Една среща, където и да е...
...Една среща, където и да е...
Стените
гледат ни
и синевите
мълчаливо
наблюдават
срещата ни;
на отворени
прозорци
и всичко се спря.
Времето дори.
И тъмнина
ни прегърна нежно,
чувствено.
А новия ден
изненада ни
с целувките
на лудостта
и изненадата
от която
не се притесняваме
Просто сърцето ни
оставя да сме сами,
само с него,
помагайки ни,
да се изправим
пред всички
светове
и дарява ни
с моментите
на щастие.
Знам, чувствам
как идваш като бриз,
на това място
където всичко започна.
там,
където любовта цари,
където то избира
да останем
завинаги така
един в друг,
във всеки ден,
всяка нощ,
да последен дъх
и след това -
безкрая...
Любов моя
Ти си като слънцето,
моето слънце
което разкрива тъмното
около мен, гони го;
оставяйки ме открия
красивото, светлото
любовта,
радостта,
щастието,
което се намира
в моята
нашата реалност.
След миг да се срещнем
отново, където и да е
но в същността на нашата връзка;
прегръщайки съществуването ни...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
Зарадвахте ме!
