Едно желание не стига
Да те докосна ли сега, или отново да изчакам
думи необмислени да раздерат картината на две,
да лепнат по телата ни по-гъсти и от мрака,
да ни разстрелват стръвно, да останем без ръце,
с които през пространствата да се откриваме,
дори далечни, да се слеем като две реки
и всеки път предвкусили морето, да умираме
по малко, защото пием ли от него, ще боли...
Щом едно желание не стига, за да те намеря,
ще те докосвам в мислите, тъй както само аз го мога...
Косите ми в оранжево очакване ще се разстелят
и тихо в самотата плътна ще запаля огън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
