25 авг. 2010 г., 00:17

Едно желание не стига 

  Поэзия » Любовная
759 0 5

Да те докосна ли сега, или отново да изчакам

думи необмислени да раздерат картината на две,

да лепнат по телата ни по-гъсти и от мрака,

да ни разстрелват стръвно, да останем без ръце,

с които през пространствата да се откриваме,

дори далечни, да се слеем като две реки

и всеки път предвкусили морето, да умираме

по малко, защото пием ли от него, ще боли...

Щом едно желание не стига, за да те намеря,

ще те докосвам в мислите, тъй както само аз го мога...

Косите ми в оранжево очакване ще се разстелят

и тихо в самотата плътна ще запаля огън.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "думи необмислени да раздерат картината на две..."
    харесах!
  • Приятната близост, която усещам сред редовете ти... Страхотно е, Данда!
  • !!!Дълбоко човешко вълнение!!!
  • Благодаря за стиха.
  • "...и всеки път предвкусили морето, да умираме
    по малко, защото пием ли от него, ще боли..."

    Taka ми се иска да "пия" от морето, па макар и да ме боли, но не знам дали ще бъде скоро Поздрави с прегръдка, Дан
Предложения
: ??:??