Едно желание не стига
Да те докосна ли сега, или отново да изчакам
думи необмислени да раздерат картината на две,
да лепнат по телата ни по-гъсти и от мрака,
да ни разстрелват стръвно, да останем без ръце,
с които през пространствата да се откриваме,
дори далечни, да се слеем като две реки
и всеки път предвкусили морето, да умираме
по малко, защото пием ли от него, ще боли...
Щом едно желание не стига, за да те намеря,
ще те докосвам в мислите, тъй както само аз го мога...
Косите ми в оранжево очакване ще се разстелят
и тихо в самотата плътна ще запаля огън.
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Приятната близост, която усещам сред редовете ти... Страхотно е, Данда!
-
!!!Дълбоко човешко вълнение!!!
-
Благодаря за стиха.
-
"...и всеки път предвкусили морето, да умираме
по малко, защото пием ли от него, ще боли..."
Taka ми се иска да "пия" от морето, па макар и да ме боли, но не знам дали ще бъде скоро
Поздрави с прегръдка, Дан
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
харесах!