Едно желание не стига

Poetry » Love

986 0 5

Да те докосна ли сега, или отново да изчакам

думи необмислени да раздерат картината на две,

да лепнат по телата ни по-гъсти и от мрака,

да ни разстрелват стръвно, да останем без ръце,

с които през пространствата да се откриваме,

дори далечни, да се слеем като две реки

и всеки път предвкусили морето, да умираме

по малко, защото пием ли от него, ще боли...

Щом едно желание не стига, за да те намеря,

ще те докосвам в мислите, тъй както само аз го мога...

Косите ми в оранжево очакване ще се разстелят

и тихо в самотата плътна ще запаля огън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Жулли (Юлия Димитрова)

"думи необмислени да раздерат картината на две..."
харесах!

2010-08-25T21:27:28+03:00
BG-bodil (Люсил)

Приятната близост, която усещам сред редовете ти... Страхотно е, Данда!

2010-08-25T13:03:43+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!Дълбоко човешко вълнение!!!

2010-08-25T08:41:33+03:00
Liudmil (Людмил Стоянов)

Благодаря за стиха.

2010-08-25T04:29:32+03:00
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

"...и всеки път предвкусили морето, да умираме
по малко, защото пием ли от него, ще боли..."

Taka ми се иска да "пия" от морето, па макар и да ме боли, но не знам дали ще бъде скоро Поздрави с прегръдка, Дан

2010-08-25T02:44:12+03:00