Едно последно къстче България
Във грубата прегръдка на гората,
прерязано от каменните вени,
едно последно къстче от земята,
разтърсва ме в българските гени.
Тук всичко ми мирише на история
и времето поспряло е за малко,
на пух и прах е всякаква теория -
Прогрес ли? Битието ни жалко!
Под стрехите във някаква идилия,
дърво и камък са се сгушили,
а в тях живее българската линия,
и всякакви пробойни са подпушени.
Копривщица, 05.09.2025 г
Живка Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Живка Иванова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA