23 nov 2025, 12:26

Едно последно къстче България

  Poesía
236 0 10

Във грубата прегръдка на гората,

прерязано от каменните вени,

едно последно къстче от земята,

разтърсва ме в българските гени.

Тук всичко ми мирише на история

и времето поспряло е за малко,

на пух и прах е всякаква теория -

Прогрес ли? Битието ни жалко!

Под стрехите във някаква идилия,

дърво и камък са се сгушили,

а в тях живее българската линия,

и всякакви пробойни са подпушени.

 

Копривщица, 05.09.2025 г

Живка Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живка Иванова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Творчеството винаги е отправено послание, понякога някой намира нещо за себе си, припознава се, намира яснота. Ако това не ви е докоснало, просто не е за вас. Или може би, точно заради правописната грешка сте го прочели…всъщност нищо не се случва случайно, нали?
  • пп
    Пиша от телефони с лявата ръка, и сега си видях техническите грешки. (Застраховам се някой да не се хване за грешките в комента ми)
  • Текстът няма какво да му кририкувам, значи е добър
    А това не е кририка, а подсещане за редакция, защото още със заглавието се бабива в очи.
    Да ти посочат очевидни грешки не е критика, не го приемайте лично, а го оправете!
  • Да, точно така. За Пепи не зная, но мен текстът не ме трогна не заради темата, а заради изпълнението. Мога да добавя и още, но се съмнявам, че бихте желали някой да ви критикува текста.
  • Да, правописна грешка е … Текста не Ви трогна, но грешката да.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...