23.11.2025 г., 12:26

Едно последно къстче България

234 0 10

Във грубата прегръдка на гората,

прерязано от каменните вени,

едно последно къстче от земята,

разтърсва ме в българските гени.

Тук всичко ми мирише на история

и времето поспряло е за малко,

на пух и прах е всякаква теория -

Прогрес ли? Битието ни жалко!

Под стрехите във някаква идилия,

дърво и камък са се сгушили,

а в тях живее българската линия,

и всякакви пробойни са подпушени.

 

Копривщица, 05.09.2025 г

Живка Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Иванова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Творчеството винаги е отправено послание, понякога някой намира нещо за себе си, припознава се, намира яснота. Ако това не ви е докоснало, просто не е за вас. Или може би, точно заради правописната грешка сте го прочели…всъщност нищо не се случва случайно, нали?
  • пп
    Пиша от телефони с лявата ръка, и сега си видях техническите грешки. (Застраховам се някой да не се хване за грешките в комента ми)
  • Текстът няма какво да му кририкувам, значи е добър
    А това не е кририка, а подсещане за редакция, защото още със заглавието се бабива в очи.
    Да ти посочат очевидни грешки не е критика, не го приемайте лично, а го оправете!
  • Да, точно така. За Пепи не зная, но мен текстът не ме трогна не заради темата, а заради изпълнението. Мога да добавя и още, но се съмнявам, че бихте желали някой да ви критикува текста.
  • Да, правописна грешка е … Текста не Ви трогна, но грешката да.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...