Nov 23, 2025, 12:26 PM

Едно последно къстче България

  Poetry
237 0 10

Във грубата прегръдка на гората,

прерязано от каменните вени,

едно последно къстче от земята,

разтърсва ме в българските гени.

Тук всичко ми мирише на история

и времето поспряло е за малко,

на пух и прах е всякаква теория -

Прогрес ли? Битието ни жалко!

Под стрехите във някаква идилия,

дърво и камък са се сгушили,

а в тях живее българската линия,

и всякакви пробойни са подпушени.

 

Копривщица, 05.09.2025 г

Живка Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Творчеството винаги е отправено послание, понякога някой намира нещо за себе си, припознава се, намира яснота. Ако това не ви е докоснало, просто не е за вас. Или може би, точно заради правописната грешка сте го прочели…всъщност нищо не се случва случайно, нали?
  • пп
    Пиша от телефони с лявата ръка, и сега си видях техническите грешки. (Застраховам се някой да не се хване за грешките в комента ми)
  • Текстът няма какво да му кририкувам, значи е добър
    А това не е кририка, а подсещане за редакция, защото още със заглавието се бабива в очи.
    Да ти посочат очевидни грешки не е критика, не го приемайте лично, а го оправете!
  • Да, точно така. За Пепи не зная, но мен текстът не ме трогна не заради темата, а заради изпълнението. Мога да добавя и още, но се съмнявам, че бихте желали някой да ви критикува текста.
  • Да, правописна грешка е … Текста не Ви трогна, но грешката да.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...