Едно последно къстче България

Поэзия

235 0 10

Във грубата прегръдка на гората,

прерязано от каменните вени,

едно последно къстче от земята,

разтърсва ме в българските гени.

Тук всичко ми мирише на история

и времето поспряло е за малко,

на пух и прах е всякаква теория -

Прогрес ли? Битието ни жалко!

Под стрехите във някаква идилия,

дърво и камък са се сгушили,

а в тях живее българската линия,

и всякакви пробойни са подпушени.

Копривщица, 05.09.2025 г

Живка Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Зои (Живка Иванова)

Творчеството винаги е отправено послание, понякога някой намира нещо за себе си, припознава се, намира яснота. Ако това не ви е докоснало, просто не е за вас. Или може би, точно заради правописната грешка сте го прочели…всъщност нищо не се случва случайно, нали?

2025-11-24T09:11:57+02:00
palenka (П Антонова)

пп
Пиша от телефони с лявата ръка, и сега си видях техническите грешки. (Застраховам се някой да не се хване за грешките в комента ми)

2025-11-24T04:00:00+02:00
palenka (П Антонова)

Текстът няма какво да му кририкувам, значи е добър
А това не е кририка, а подсещане за редакция, защото още със заглавието се бабива в очи.
Да ти посочат очевидни грешки не е критика, не го приемайте лично, а го оправете!

2025-11-24T00:23:06+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Да, точно така. За Пепи не зная, но мен текстът не ме трогна не заради темата, а заради изпълнението. Мога да добавя и още, но се съмнявам, че бихте желали някой да ви критикува текста.

2025-11-23T23:45:16+02:00
Зои (Живка Иванова)

Да, правописна грешка е … Текста не Ви трогна, но грешката да.

2025-11-23T20:04:19+02:00