Велика е земята наша

родила с мъки, свойта свобода

герой хиляди затрила

за нашата мечта...

мечта, да бъдем хора

като всички по света...

мечтатели, дарители на слово

учители от древноста.

а днес отворили очи в тъмата

не виждаме дори свеща,

която запалили сме за това

да гоним лошото в света.

Вече вълци сме, гадняри...

дори към свойте деца.

не търсим ничие разбиране

копнеем само за пара.

А после искаме от всички

прегръдка, извинение и съжалявам.

Но туй не стига...питам вас

не сме ли демони, който...

убиваме човека в нас.