6 feb 2019, 0:48

Ех защо

  Poesía
415 0 0

Велика е земята наша

родила с мъки, свойта свобода

герой хиляди затрила

за нашата мечта...

мечта, да бъдем хора

като всички по света...

мечтатели, дарители на слово

учители от древноста.

а днес отворили очи в тъмата

не виждаме дори свеща,

която запалили сме за това

да гоним лошото в света.

 

Вече вълци сме, гадняри...

дори към свойте деца.

не търсим ничие разбиране

копнеем само за пара.

А после искаме от всички

прегръдка, извинение и съжалявам.

Но туй не стига...питам вас

не сме ли демони, който...

убиваме човека в нас.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...