26 dic 2009, 7:57

Елегично

  Poesía » Otra
732 0 10

 

 

Ярко светят витрини, гирлянди провесени

край задръстени улици с фарове блеснали.

Пред моторният бум амбриажно-спирачен

мойта тиха пътека усещам как плаче.

 

В тази коледна глъч всеки път аз се питам

между фадингов спад на сърдечния ритъм,

че градът се дели на щастливо безвремие

и на град опустял, щом не си ти до мене.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • че градът се дели на щастливо безвремие
    и на град опустял, щом не си ти до мене.

    Великолепно! Вгледах се в собственото си усещане за това предпразнично раздвоение...Съпреживях тези стихове!

  • да, средно положение няма
    Поздрав!
  • Докосващ и много силен елегичен стих!
    Пожелавам на тъжния лирически занапред късмет и
    сбъдване на желаното, а на прекрасния автор да вярва
    в мечтите и да бъде много щастлив през 2010 година!
    Поздрави! БЪДИ!
  • Тя ЩЕ БЪДЕ до лирическия!
    Защото по Коледа се случват чудеса!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...