Ярко светят витрини, гирлянди провесени
край задръстени улици с фарове блеснали.
Пред моторният бум амбриажно-спирачен
мойта тиха пътека усещам как плаче.
В тази коледна глъч всеки път аз се питам
между фадингов спад на сърдечния ритъм,
че градът се дели на щастливо безвремие
и на град опустял, щом не си ти до мене.