26.12.2009 г., 7:57

Елегично

730 0 10

 

 

Ярко светят витрини, гирлянди провесени

край задръстени улици с фарове блеснали.

Пред моторният бум амбриажно-спирачен

мойта тиха пътека усещам как плаче.

 

В тази коледна глъч всеки път аз се питам

между фадингов спад на сърдечния ритъм,

че градът се дели на щастливо безвремие

и на град опустял, щом не си ти до мене.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • че градът се дели на щастливо безвремие
    и на град опустял, щом не си ти до мене.

    Великолепно! Вгледах се в собственото си усещане за това предпразнично раздвоение...Съпреживях тези стихове!

  • да, средно положение няма
    Поздрав!
  • Докосващ и много силен елегичен стих!
    Пожелавам на тъжния лирически занапред късмет и
    сбъдване на желаното, а на прекрасния автор да вярва
    в мечтите и да бъде много щастлив през 2010 година!
    Поздрави! БЪДИ!
  • Тя ЩЕ БЪДЕ до лирическия!
    Защото по Коледа се случват чудеса!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...