Ярко светят витрини, гирлянди провесени
край задръстени улици с фарове блеснали.
Пред моторният бум амбриажно-спирачен
мойта тиха пътека усещам как плаче.
В тази коледна глъч всеки път аз се питам
между фадингов спад на сърдечния ритъм,
че градът се дели на щастливо безвремие
и на град опустял, щом не си ти до мене.
© Иван Христов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
