26 дек. 2009 г., 07:57

Елегично

731 0 10

 

 

Ярко светят витрини, гирлянди провесени

край задръстени улици с фарове блеснали.

Пред моторният бум амбриажно-спирачен

мойта тиха пътека усещам как плаче.

 

В тази коледна глъч всеки път аз се питам

между фадингов спад на сърдечния ритъм,

че градът се дели на щастливо безвремие

и на град опустял, щом не си ти до мене.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • че градът се дели на щастливо безвремие
    и на град опустял, щом не си ти до мене.

    Великолепно! Вгледах се в собственото си усещане за това предпразнично раздвоение...Съпреживях тези стихове!

  • да, средно положение няма
    Поздрав!
  • Докосващ и много силен елегичен стих!
    Пожелавам на тъжния лирически занапред късмет и
    сбъдване на желаното, а на прекрасния автор да вярва
    в мечтите и да бъде много щастлив през 2010 година!
    Поздрави! БЪДИ!
  • Тя ЩЕ БЪДЕ до лирическия!
    Защото по Коледа се случват чудеса!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...