12 jul 2017, 8:58

Елементарно ежедневие

  Poesía
726 0 8

Опитаха се да ме повалят изцяло 
с лъжливи думи, глупави интриги. 
Уж прости хора, но от гняв освирепели, 
завиждащи, в душите си изгнили.

 

И сипеха по пътя ми отровата,
която щастието на две да раздели,
а аз замитах със сълзите злобата 
и кротичко по пътя продължих.

 

В леглото ми - бодли вместо възглавница,
във чашата горчилка - не кафе,
на челото ми, сякаш с кръв извезани
обидни думи - грозен интерес.

 

На всеки ъгъл - паяжини черни,
висящи като ранен некролог,
и думи всъщност никому потребни,
прескачаха от джоб на джоб.

 

Опитаха се да ме повалят изцяло 
с лъжливи думи, глупави интриги.
Ала, кажете ми, поваля ли се тяло,
душата му щом плетена е с рими?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...