Пуполино (Весела Георгиева)
35 162
12.07.2017 г., 8:58 ч.

Елементарно ежедневие 

  Поезия
436 0 8

Опитаха се да ме повалят изцяло 
с лъжливи думи, глупави интриги. 
Уж прости хора, но от гняв освирепели, 
завиждащи, в душите си изгнили.

 

И сипеха по пътя ми отровата,
която щастието на две да раздели,
а аз замитах със сълзите злобата 
и кротичко по пътя продължих.

 

В леглото ми - бодли вместо възглавница,
във чашата горчилка - не кафе,
на челото ми, сякаш с кръв извезани
обидни думи - грозен интерес.

 

На всеки ъгъл - паяжини черни,
висящи като ранен некролог,
и думи всъщност никому потребни,
прескачаха от джоб на джоб.

 

Опитаха се да ме повалят изцяло 
с лъжливи думи, глупави интриги.
Ала, кажете ми, поваля ли се тяло,
душата му щом плетена е с рими?

© Весела Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??