Елементарно ежедневие
Опитаха се да ме повалят изцяло
с лъжливи думи, глупави интриги.
Уж прости хора, но от гняв освирепели,
завиждащи, в душите си изгнили.
И сипеха по пътя ми отровата,
която щастието на две да раздели,
а аз замитах със сълзите злобата
и кротичко по пътя продължих.
В леглото ми - бодли вместо възглавница,
във чашата горчилка - не кафе,
на челото ми, сякаш с кръв извезани
обидни думи - грозен интерес.
На всеки ъгъл - паяжини черни,
висящи като ранен некролог,
и думи всъщност никому потребни,
прескачаха от джоб на джоб.
Опитаха се да ме повалят изцяло
с лъжливи думи, глупави интриги.
Ала, кажете ми, поваля ли се тяло,
душата му щом плетена е с рими?
© Весела Георгиева All rights reserved.
Прегръдки и слънчево лято!
